Отвори се врата
Внезапен порив, импулсивно...
душите като с ураган заля.
Спря времето ни експанзивно.
Часовникът загадъчно замря.
Пренесе ни назад, когато
летяхме с призрачни крила.
Усмихна се на наш’то лято,
пробляснаха очи от младостта.
Изригнаха за миг вулкани,
изтласкани от приливна вълнà.
Забравили стоте си рани,
преглътнахме горчивата сълза.
Целувката... разтърсващ порив,
обърна колелото и запя...
Безумна песен за простори.
Отвори се залостена врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
