Внезапен порив, импулсивно...
душите като с ураган заля.
Спря времето ни експанзивно.
Часовникът загадъчно замря.
Пренесе ни назад, когато
летяхме с призрачни крила.
Усмихна се на наш’то лято,
пробляснаха очи от младостта.
Изригнаха за миг вулкани,
изтласкани от приливна вълнà.
Забравили стоте си рани,
преглътнахме горчивата сълза. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up