16.04.2008 г., 9:33

Отвъд

1.1K 0 6

Отвъд това, което ме обгражда,
отвъд неказани слова,
намерих сили да забравя...
Намерих начин да сгреша...
Потърсих своята отрова -
така наричах любовта...
Отвъд прекрасните ти думи,
отвъд усмивката видях,
че аз, отровена с гласа ти,
не чувствах вятъра, снега...
Не чувствах болката, която
разяждала ме ден след ден...
Направила от мене ято
от отлитащи криле...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Баева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...