Отвъд това, което ме обгражда,
отвъд неказани слова,
намерих сили да забравя...
Намерих начин да сгреша...
Потърсих своята отрова -
така наричах любовта...
Отвъд прекрасните ти думи,
отвъд усмивката видях,
че аз, отровена с гласа ти,
не чувствах вятъра, снега...
Не чувствах болката, която
разяждала ме ден след ден...
Направила от мене ято
от отлитащи криле...
© Катерина Баева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!