Дойде си моето момче!
И радост вкъщи
пак настана!
Как бързо
времето тече!
Щом вкъщи
близо е до мама.
~
Животът там далеч
го задържа.
Живота...
....И не само!
Научи се
на скръб 
и на тъга.
И трудности.. 
Без бащино рамо.
~ 
Така порасна
моето момче.
И стана мъж
голям и силен.
Усмивката му 
мека е сега.
И ми е тъй 
любвеобилен..
~ 
Едничък ми е на света..
По-мил,
по-драг, 
от него няма.
Сърцето носи си 
в дланта.
А то е толкова голямо...
 
   -  II -
 
И страх ме e 
от лошите жени,
които могат
да го грабнат.
И ми се ще да го опазя
от беди,
преди във тях 
да е попаднал..
~ 
Съвсем наскоро
се спаси,
от хубава 
и упорита
руска напаст!

~
Отвори най-накрая
своите очи.
И сам видя!
...Че права съм!
...Че се разхожда
по ръба на пропаст!
~ 
Ех, остави ли ме..
Бих избрала му жена!
Красива, 
сдържана
и нежна.

~  
В очите да го гледа!
Да го обича
и да го цени...
...И да му чисти!
...И да му готви!
...И да подрежда!
~ 
Но характер има
моето момче!
И шеговито 
темата обръща..
Каквото и да стане..
Знаем се!
При мама за съвет
се връща...
 
     -  III -
 
За Коледа направихме
сърмички! 
И баница
и торта...
Ммм...Баклава!

~
И обиколихме 
с моето момче
и със сестра му
всички!
Дядо! Баба!
Братовчеди!
...Със всички
се видя
и се посмя.
 
    - IV -

Но от три дни
нещо ми се губи..
...Във старата му 
детска стая
се покри.
Три нощи там
се е затворил.
И спи...
Или не спи!
...Над някакво
момиче бди...
~
Сутрин носи и
кафе в леглото!
По обед с баница
я храни..
Без срам
девойката
под душа
дъъълго си стои..
...И атакува
кърпите ни прани!
~ 
Обувките и...
...Пред врата му стърчат!
Като сигнален знак
"Не влизай!"
И стана вече следобяд!
А те там 
още си стоят.
...И спят...Или не спят...
Какво нахалство само!
~ 
Родители ли няма,
че така..
...Разпуснала се е 
по чужди къщи!
Не ни е някаква снаха!
Ми да си ходи вече!
И Буба 
даже почна 
да се мръщи!
 
    -  V -
 
Остана само ден...
И тръгва утре 
моето момче..
Като е с мен, 
дори не мога
да се сърдя...
А го прегръщам силно...
За жалост

тръгва си от мен..

~
Ех няма...
...Няма как 
да го задържам!
~ 
- Ще ти пиша от Чикаго, като кацна!
Каза моето момче.
И отлетя далеч през океана..
По онази ледена земя
ще крачи сам сега.
Кога ли 
ще го видя пак..?
Дано получа 
ВИЗА само!!!
~ 
Пристигна вече!
Ах! Всичко е наред!
Къде ли Новата Година
ще посреща..?
И пише ми:
-Момичето с обувките е с мен!
- Е как успя!?

~
...Май имали сме си
сериозна нападателка
насреща...