Отвъд сезоните
Отвъд топлината
на отиващото си лято
остава споменът
за песъчинките по кожата ми,
за солената ми коса,
за синия лак по ноктите ми,
за слънчогледите
по избелялата ми плажна рокля,
за недокоснатото ми рамо,
за твоето отсъствие
и за неслучилото се помежду ни.
На кръстопът съм:
пред мен е есен,
зад мен е лято,
отляво - болка,
отдясно - самота.
За вълните от чувства
сезон няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени