20.09.2025 г., 7:40

Отвъд сезоните

457 10 17

Отвъд топлината 

на отиващото си лято

остава споменът

за песъчинките по кожата ми, 

за солената ми коса, 

за синия лак по ноктите ми, 

за слънчогледите

по избелялата ми плажна рокля, 

за недокоснатото ми рамо, 

за твоето отсъствие

и за неслучилото се помежду ни. 

 

На кръстопът съм:

пред мен е есен, 

зад мен е лято, 

отляво - болка, 

отдясно - самота. 

За вълните от чувства

сезон няма. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Отвъд тишината

Отвъд тишината
остава смисълът
на непотърсените думи,
на откраднатите докосвания…
Играта „Сега или никога“ ...
156 7 2

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...