yotovava (Валентина Йотова)
2517 21046
10.07.2010 г., 16:03 ч.

Отвъд светлината 

  Поезия » Любовна
862 0 18

Звездни петачета бягат по хълма

и пълнят небето със звън на стъкло.

Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,

сякаш никога нищо не е било.

 

Обгръща ни двамата жадни и морни,

талазът ухаен на светлинното вино.

Аз съм лунният шепот, дъхът омагьосващ,

от който оставаш безмълвен, без име.

 

Аз съм тъмната горест в твоята сянка

и знам, че очите ми често сънуваш.

Безпощадно обичай! Целувай ме, сякаш

не знаеш ще има ли следващо утро!

 

Прегръщай ме - тук, на планинския хълбок,

люби ме на златната шума в покоя.

Аз съм онази, която бленуваш

и сутрин изтлявам в умората твоя.

 

Тази лудост е наша, тази нощ е последна

на предела, след който земята заспива

в хладния полъх на пряспата снежна

и безмилостно този сезон си отива.

 

В тъмния плащ на греха да потънем

преди да разпали небесният огън

в зеницата изгрев и с грохотен тътен

планинският гръб да настръхне огромен.

 

И, когато светът се озърне учуден,

а мъглата воала си дрипав разтърси,

пеперудата слънчева нека погуби

невъзможната наша любов земетръсна.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??