27.06.2007 г., 10:13 ч.

Отвъд Вечността 

  Поезия
1211 0 5
Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...

а съмнението, носещо корона...
в мисълта намерило опора...
днес с Вечността флиртува...
ала защо ли... не разбира...

че е прашинка в безкрая...
страхуващо се от края...
на същестуване без мисъл...
имащо единствено умисъл...

за досег и предвкусване...
на онова крайно изпускане...
изтървало нишката на мига...
и превърнало я... в дъга...

... отвъд Вечността

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??