Отвъд Вечността
Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...
а съмнението, носещо корона...
в мисълта намерило опора...
днес с Вечността флиртува...
ала защо ли... не разбира...
че е прашинка в безкрая...
страхуващо се от края...
на същестуване без мисъл...
имащо единствено умисъл...
за досег и предвкусване...
на онова крайно изпускане...
изтървало нишката на мига...
и превърнало я... в дъга...
... отвъд Вечността
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...
а съмнението, носещо корона...
в мисълта намерило опора...
днес с Вечността флиртува...
ала защо ли... не разбира...
че е прашинка в безкрая...
страхуващо се от края...
на същестуване без мисъл...
имащо единствено умисъл...
за досег и предвкусване...
на онова крайно изпускане...
изтървало нишката на мига...
и превърнало я... в дъга...
... отвъд Вечността
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
