Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...
а съмнението, носещо корона...
в мисълта намерило опора...
днес с Вечността флиртува...
ала защо ли... не разбира...
че е прашинка в безкрая...
страхуващо се от края...
на същестуване без мисъл...
имащо единствено умисъл... ...