27 июн. 2007 г., 10:13

Отвъд Вечността 

  Поэзия
1212 0 5
Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...

а съмнението, носещо корона...
в мисълта намерило опора...
днес с Вечността флиртува...
ала защо ли... не разбира...

че е прашинка в безкрая...
страхуващо се от края...
на същестуване без мисъл...
имащо единствено умисъл...

за досег и предвкусване...
на онова крайно изпускане...
изтървало нишката на мига...
и превърнало я... в дъга...

... отвъд Вечността

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??