Jun 27, 2007, 10:13 AM

Отвъд Вечността 

  Poetry
1207 0 5
Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...

а съмнението, носещо корона...
в мисълта намерило опора...
днес с Вечността флиртува...
ала защо ли... не разбира...

че е прашинка в безкрая...
страхуващо се от края...
на същестуване без мисъл...
имащо единствено умисъл...

за досег и предвкусване...
на онова крайно изпускане...
изтървало нишката на мига...
и превърнало я... в дъга...

... отвъд Вечността

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??