27 jun 2007, 10:13

Отвъд Вечността 

  Poesía
1234 0 5
Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...

а съмнението, носещо корона...
в мисълта намерило опора...
днес с Вечността флиртува...
ала защо ли... не разбира...

че е прашинка в безкрая...
страхуващо се от края...
на същестуване без мисъл...
имащо единствено умисъл...

за досег и предвкусване...
на онова крайно изпускане...
изтървало нишката на мига...
и превърнало я... в дъга...

... отвъд Вечността

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??