ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
9.10.2014 г., 17:26 ч.

Овца 

  Поезия » Философска
552 0 10

От стадото възпитана, живееше овца.

Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.

Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.

Не знаеше Париж..., но беше си добра...

 

Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко".

Пасеше по поляните и всичко беше сладко.

До електропастира, небръснат и с рога

я гледаше овенът... Той също бе така...

 

По морава некосена Обичта се стъпква в бит.

Каракула все износен - от муцуна до копита.

А в мигът им, за последно, ножът остър бе утеха,

за да имат други вълна за парижските си дрехи...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Дано Жули, дано!
  • Ха, браво ти за този стих...много ми хареса- и метафорите, и разсъжденията ти! Дано повече от нас се замислят! Поздравления!
  • Ей, стига де! То написано само...
  • Доче, та нали това ми е целта - да се замислиш, че то иначе ще блеем!
    Заралийче, радвам се че си тук!
    Исмаиле, какво да ти река:Пиша каквото ми е на сърцето, това ми е на перото! Чета те редовно, ама като ти река чета- от до! Интересно пишеш, по детски искренно, ама сърце има!
    Благодаря ви!
  • Интересно и оригинално! Карате да се замислиш.
    Поздравявам те!
  • "От муцуна до копита"
    от морава до Париж.
    разстояние - чертички
    две на кръст като във фиш.
    Че тревата се изправя
    изпод стъпки и порои
    ала любовта едва ли
    стъпкана ще има стойност...

    Оригинален текст.Замисли ме.
  • !
  • Ми така си е!
  • Идеална метафора
Предложения
: ??:??