Овчар и дама
На плажа дама се препича
до нея спира млад овчар.
Помисля си: "Каква овчица,
с прекрасна кожа и загар.
Отцепила се, туй е ясно.
Вълкът във мен надава вой.
Животът - приказка прекрасна,
отрежда тоз трофей за мой."
А дамата си мисли също:
"Защо до мен сега стърчи?
Той иска май да ме прегръща,
чета го в жадните очи..."
Без дума никой да обели
на плажа стана веселба.
Овчарят як шамар спечели
от недостъпната жена.
От всяка мисъл мълчалива,
несподелена в точен миг,
се будят дяволи хапливи
и резултатът е ритник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
