Nov 9, 2014, 7:25 PM

Овчар и дама 

  Poetry
400 0 1

На плажа дама се препича
до нея спира млад овчар.
Помисля си: "Каква овчица,
с прекрасна кожа и загар.
Отцепила се, туй е ясно.
Вълкът във мен надава вой.
Животът - приказка прекрасна,
отрежда тоз трофей за мой."
А дамата си мисли също:
"Защо до мен сега стърчи?
Той иска май да ме прегръща,
чета го в жадните очи..."
Без дума никой да обели
на плажа стана веселба.
Овчарят як шамар спечели
от недостъпната жена.
От всяка мисъл мълчалива,
несподелена в точен миг,
се будят дяволи хапливи
и резултатът е ритник.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ей, че е хубава, Валентине!Кое ли? и дамата, и творбата ти!Началото веднага те кара - да внимаваш, а финала е прекрасна изненада! Стихът ти - чудесен! Браво! Поздравявам те и ти благодаря
    за приятното приживяване! Бог да те благослови! Спокойна вечер!
    Най-висока оценка от мене!
Random works
: ??:??