27.05.2012 г., 12:08

Озарение мое

1.8K 1 13

Добър вечер, вълнение мое,

и не гледай навън, че вали.

Ще измие сълзите пороят,

ще се смеем отново, нали?

 

Прегърни ме, спасение мое,

набери ми букетче звезди.

Приютена в прегръдката твоя

ще рисувам небе от мечти.

 

Потопи ме, мълчание мое,

във вълшебство от бисерен звън

и в безбрежната шир на покоя

ще смутя твоя приказен сън.

 

                                Bloom

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...