Добър вечер, вълнение мое,
и не гледай навън, че вали.
Ще измие сълзите пороят,
ще се смеем отново, нали?
Прегърни ме, спасение мое,
набери ми букетче звезди.
Приютена в прегръдката твоя
ще рисувам небе от мечти.
Потопи ме, мълчание мое,
във вълшебство от бисерен звън
и в безбрежната шир на покоя
ще смутя твоя приказен сън.
Bloom
© Веси Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
