За тебе писах заклинания,
измислих нови ритуали,
заключвах те в истерични желания,
олтари в скали бях си издълбала.
Положих те, над всички абдикирали,
и дадох ти скиптър и трон,
съдбата пренаписах, и презирани
новелите за други забравих на нечий чужд балкон.
И сътворих ни кралство непонятно,
и станах от самодива - храм.
И от свилена станах златна,
и в теб приших се, да не се усетиш и за секунда сам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация