За тебе писах заклинания,

измислих нови ритуали,

заключвах те в истерични желания,

олтари в скали бях си издълбала.

Положих те, над всички абдикирали,

и дадох ти скиптър и трон,

съдбата пренаписах, и презирани

новелите за други забравих на нечий чужд балкон.

И сътворих ни кралство непонятно,

и станах от самодива - храм.

И от свилена станах златна,

и в теб приших се, да не се усетиш и за секунда сам.

Пази онези нишки пожълтели,

друго не бих съшила с твоя конец,

а руините на храма ни - бръшляни и плевели,

с цветя от олтарите ни ще са покрити вечно.

А мене... Мене ще ме няма.

Когато се спирам някъде грея в заря.

Но никъде не оставам.

Помни ме приказна. А аз ще търся да озаря друга земя.

07.03.2011г.

гр. Сопот