25.01.2017 г., 19:53

Палачът

1.1K 0 0

Един палач по-рано се прибира,
не можал да сбъдне своята съдба.
Пред дървената порта спира и подсвирва,
но празно е и тъмно, няма никой у дома.

 

Навел глава, прекрачва прага,
а за гърлото го стиска тишина.
Ръцете му треперещи, сковани,

ключът се бори да не отключи таз' врата.

 

В главата му се чува шепот,
като на призрак, сякаш ангел бял.
Без да го е виждал, знае,
че това е онзи негов блян.

 

Блян, тъй светъл и невинен,
в лицето на една жена.
Той си спомня колко беше влюбен,
когато на ръце я внесе у дома.

 

А после всичко някак си се изпарява
и светлината се превръща в мрак.
Един палач очи затваря
и изпълва полека го гневът.

 

Спомен чер от миналата вечер,
когато пак по-рано се прибра.
Искаше единствено да го прегърне
неговият ангел бял на пътната врата.

 

Но неочаквано с вик ужасен
светът му светъл бе сломен.
С друг мъж, храбър и прекрасен,
в прегръдката на ангела му бе сменен.

 

Палачът яростно тогава

своята секира вдигна в замах.
На пода падна, сгромоли се
онзи момък хубав, млад.

 

А своя ангел бял поведе
на площада, пред дръвника чер.
Та там всички да я видят -
Ангелът от Дявола роден.

 

Но ето го, по-рано се прибира,
не можал да сбъдне своята съдба.
Че любовта към ангел тъй лесно не умира,
не можеше да я загуби от своята ръка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Атанасова Всички права запазени

:)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...