Един палач по-рано се прибира,
не можал да сбъдне своята съдба.
Пред дървената порта спира и подсвирва,
но празно е и тъмно, няма никой у дома.
Навел глава, прекрачва прага,
а за гърлото го стиска тишина.
Ръцете му треперещи, сковани,
ключът се бори да не отключи таз' врата.
В главата му се чува шепот,
като на призрак, сякаш ангел бял.
Без да го е виждал, знае,
че това е онзи негов блян. ...