П о с в е т е н о
Започна като нещо временно.
Екстаз от срещи (рядко споделени)
и невъзможността да се отдръпнем
потапяше ни в нежни мисли.
Докосвахме се уж случайно,
така прикрито – просто на игра.
Не можехме навярно да преглътнем,
че навестила ни е Любовта.
И тъй полека се отдалечаваше
един живот, едва започнал вчера.
Така и не преглътнах гордостта си,
а теб... Не можех да те преболея.
Отлитат дните запъхтяно,
със полъх нежен на забрава.
Как иска ми се да не беше рано
при тебе за последно да остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Последната Всички права запазени
