Започна като нещо временно.

Екстаз от срещи (рядко споделени)

и невъзможността да се отдръпнем

потапяше ни в нежни мисли.

Докосвахме се уж случайно,

така прикрито – просто на игра.

Не можехме навярно да преглътнем,

че навестила ни е Любовта.

И тъй полека се отдалечаваше

един живот, едва започнал вчера.

Така и не преглътнах гордостта си,

а теб... Не можех да те преболея.

Отлитат дните запъхтяно,

със полъх нежен на забрава.

Как иска ми се да не беше рано

при тебе за последно да остана...