П о с в е т е н о
Започна като нещо временно.
Екстаз от срещи (рядко споделени)
и невъзможността да се отдръпнем
потапяше ни в нежни мисли.
Докосвахме се уж случайно,
така прикрито – просто на игра.
Не можехме навярно да преглътнем,
че навестила ни е Любовта.
И тъй полека се отдалечаваше
един живот, едва започнал вчера.
Така и не преглътнах гордостта си,
а теб... Не можех да те преболея.
Отлитат дните запъхтяно,
със полъх нежен на забрава.
Как иска ми се да не беше рано
при тебе за последно да остана...
© Последната All rights reserved.
