23.09.2006 г., 14:41

Пада нощта

1.2K 0 4

Сънливо се сипе снега,
трупа се тихо бяло мълчание,
подобно снежинка пада нощта
с лунно-сребристо вълшебно сияние.

Светът е пречистен и нов,
изми го снежна тъга,
за нежни слова е вече готов,
защото отново пада нощта.

И греят невинни звезди,
усмихват се във самота,
виж! как Венера блести,
защото отново пада нощта.

Стеле се гъста мъгла
от страст и любов натежала,
пада безгрижно нощта,
а земята е кротко заспала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...