Сънливо се сипе снега,
трупа се тихо бяло мълчание,
подобно снежинка пада нощта
с лунно-сребристо вълшебно сияние.
Светът е пречистен и нов,
изми го снежна тъга,
за нежни слова е вече готов,
защото отново пада нощта.
И греят невинни звезди,
усмихват се във самота,
виж! как Венера блести,
защото отново пада нощта.
Стеле се гъста мъгла
от страст и любов натежала,
пада безгрижно нощта,
а земята е кротко заспала.