23 сент. 2006 г., 14:41

Пада нощта

1.2K 0 4

Сънливо се сипе снега,
трупа се тихо бяло мълчание,
подобно снежинка пада нощта
с лунно-сребристо вълшебно сияние.

Светът е пречистен и нов,
изми го снежна тъга,
за нежни слова е вече готов,
защото отново пада нощта.

И греят невинни звезди,
усмихват се във самота,
виж! как Венера блести,
защото отново пада нощта.

Стеле се гъста мъгла
от страст и любов натежала,
пада безгрижно нощта,
а земята е кротко заспала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....