23 сент. 2006 г., 14:41
Сънливо се сипе снега,
трупа се тихо бяло мълчание,
подобно снежинка пада нощта
с лунно-сребристо вълшебно сияние.
Светът е пречистен и нов,
изми го снежна тъга,
за нежни слова е вече готов,
защото отново пада нощта.
И греят невинни звезди,
усмихват се във самота,
виж! как Венера блести,
защото отново пада нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация