Senni (Силвия)
162 1968
27.01.2008 г., 11:53 ч.

Падайки 

  Поезия » Философска
637 0 16

Когато тревогата завладява душата ми

и вятърен страх подкосява  краката ми,

и дъжд всепроникващ облива сърцето -

прегръщам в себе си детето.

 

Тогава бурята емоциите е завладяла

и търси пак на времето олтара,

аз чакам облаците да покрият битието

и разкъсвайки душата, да спася сърцето.

 

И изморена от усещане изтръпвам,

обръщам се, назад, защо се връщам?

Защо парченца от душата си търся,

защо тайни следи след себе си ръся?

 

Защо чакам някой този път да открие

и смеейки се, през сълзи да ме обвие,

във пулса на душата си да ме намери...

Не са химери... Изникват бавно пътищата бели.

 

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??