Падането на България

Поезия » Философска

735 0 10

Пàдна дъбът сред поляната.

Клоните му – цяла гора.

Как би мòгъл дърварят,

да го насече на дърва?

Той започна от края.

Най-далечният, тънкият клон,

от желязото остро ударен,

потрепèра със жалостен стон.

А другите клони?

Те само гледаха!

И само тръпнеха в страх,

при всеки удър на брадвата,

която вървеше към тях!

Нямат разум, ни воля дърветата.

Клон след клон –

всички клони се свлякоха.

Но защо и тебе, Българийо,

клон по клон

те отсякоха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ена (Елена Гоцева)

!!!

2010-03-04T08:34:57+02:00
bobibozhinova (Божидарка Божинова)

Дълбоко смислен стих.Горчива истина за Майка България.Отрязаха й клоните ,които сега са тояги по гърба ни.Поздравления,Ангар.

2010-03-04T08:32:12+02:00
yogimax (Василена Т)

Силен стих, тъжно и истинско!
Привет!

2010-03-03T10:54:45+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Хубав стих, Ангар!

2010-03-02T18:06:59+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви, че прочетохте и за отзивите, Милене, Мариники, Илко,Ивон,Ангел, Венци, Смешко и Пепър. Това стихотворение е много, много, много старо, сигурно има 45 години. Никак не можех да го завърша, да го дооправя; поради това никъде не бе записано; и по памет не можах да си го възстановя напълно. Но от друга страна - защо пък идеята му не съм я забравил? И реших да го пусна днес, пред Трети март,празника на освобождението. Може би беше нетактично, но може би точно сега е подходящо да си напомним как и защо сме били поробени!

2010-03-02T17:00:02+02:00