2.03.2010 г., 7:58 ч.

Падането на България 

  Поезия » Философска
560 0 10

 

Пàдна дъбът сред поляната.

 

Клоните му – цяла гора.

 

Как би мòгъл дърварят,

да го насече на дърва?

 

Той започна от края.

 

Най-далечният, тънкият клон,

от желязото остро ударен,

потрепèра със жалостен стон.

 

А другите клони?

Те само гледаха!

И само тръпнеха в страх,

при всеки удър на брадвата,

която вървеше към тях!

 

Нямат разум, ни воля дърветата.

Клон след клон –

всички клони се свлякоха.

 

Но защо и тебе, Българийо,

клон по клон

те отсякоха!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Дълбоко смислен стих.Горчива истина за Майка България.Отрязаха й клоните ,които сега са тояги по гърба ни.Поздравления,Ангар.
  • Силен стих, тъжно и истинско!
    Привет!
  • Хубав стих, Ангар!
  • Благодаря ви, че прочетохте и за отзивите, Милене, Мариники, Илко,Ивон,Ангел, Венци, Смешко и Пепър. Това стихотворение е много, много, много старо, сигурно има 45 години. Никак не можех да го завърша, да го дооправя; поради това никъде не бе записано; и по памет не можах да си го възстановя напълно. Но от друга страна - защо пък идеята му не съм я забравил? И реших да го пусна днес, пред Трети март,празника на освобождението. Може би беше нетактично, но може би точно сега е подходящо да си напомним как и защо сме били поробени!
  • хубав стих! хареса ми!

    п.п.: удар
  • заглавието издава
    и ти прецаква финала

    падането на дъба

    примерно
  • Много силно послание носи твоят стих!
    Дано го чуем!
    Поздравления!
  • истинско...за жалост.
    поздравявам те, Ангар...с уважение.
  • Много е хубаво и има много истина в него!!!
Предложения
: ??:??