Пàдна дъбът сред поляната.
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края.
Най-далечният, тънкият клон,
от желязото остро ударен,
потрепèра със жалостен стон.
А другите клони?
Те само гледаха!
И само тръпнеха в страх,
при всеки удър на брадвата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse