Mar 2, 2010, 7:58 AM

Падането на България

732 0 10

 

Пàдна дъбът сред поляната.

 

Клоните му – цяла гора.

 

Как би мòгъл дърварят,

да го насече на дърва?

 

Той започна от края.

 

Най-далечният, тънкият клон,

от желязото остро ударен,

потрепèра със жалостен стон.

 

А другите клони?

Те само гледаха!

И само тръпнеха в страх,

при всеки удър на брадвата,

която вървеше към тях!

 

Нямат разум, ни воля дърветата.

Клон след клон –

всички клони се свлякоха.

 

Но защо и тебе, Българийо,

клон по клон

те отсякоха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Дълбоко смислен стих.Горчива истина за Майка България.Отрязаха й клоните ,които сега са тояги по гърба ни.Поздравления,Ангар.
  • Силен стих, тъжно и истинско!
    Привет!
  • Хубав стих, Ангар!
  • Благодаря ви, че прочетохте и за отзивите, Милене, Мариники, Илко,Ивон,Ангел, Венци, Смешко и Пепър. Това стихотворение е много, много, много старо, сигурно има 45 години. Никак не можех да го завърша, да го дооправя; поради това никъде не бе записано; и по памет не можах да си го възстановя напълно. Но от друга страна - защо пък идеята му не съм я забравил? И реших да го пусна днес, пред Трети март,празника на освобождението. Може би беше нетактично, но може би точно сега е подходящо да си напомним как и защо сме били поробени!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...