Видях звездица падна,
послание за смърт на нечия душа,
последен земен вик откраднат,
изтръгнат корен от пръстта.
И в мрака нощен се разплака,
една вселена цяла онемя,
а времето безмълвно я изчака,
да се слее с нейната душа.
Кажи, звездице, ти ли носиш
отвъдното със нежен глас?
На мъртвите ли път препращаш
към вечността без земен час? ...