9.01.2009 г., 9:18

Паднал ангел

807 0 3
Аз бях роден и отгледан от Светлината,
бях получил божествено докосване и красота.
И нищо не можеше да нарани душата,
дори острите саби на порочността.

Аз бях изкушен един път от чудото,
не повярвах, че то би се случило на мен.
Най-сладкото, най-тъмното, дори най-лудото,
то промени смисъла на живота ми обикновен.

Аз бях се предал на това странно настроение,
виждах своя свят изцяло покорен.
Сякаш разумът ми беше отишъл на заточение
и всичко се промени за пред мен.

Аз бях сгрешил, това което предполагах
и всичко всъщност, оказа се порок.
Може би без страх се на това подлагах,
доказвайки на себе си да бъда бог.

Да, аз бях за доста време влюбен
и как достигнах дъното - не разбрах.
Моя весел живот тогава бе загубен
и престанах да бъда, всичко, което бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...