22.07.2015 г., 10:02

Падни, небе, нещастно върху мене...

1.1K 1 5

Падни, небе нещастно, върху мене,

сломи ме за пореден път без жал -

нека, моля, нека страдам, нека плача,

да догарям в огнената жар...

 

 ... Нека плътта ми тъй греховна да изгние,

да се слее с черната земя,

ако някога без нежност аз погаля

сянката му бледа във нощта....

 

... Нека ветровете силни ме отвеят,

да настане зима в тъжното сърце...

ако някога без обич го погледна, 

да не съмне моето небе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Електра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря, Илко Илиев, Стойна Димова и Велин, че отделихте от своето време, за да прочетете стихотворението ми и да споделите мнението и усещането си за него. Бъдете благословени и вие!
  • Прекрасно е Електра /Малко ангелче (така повече ми харсва в сравнение с демона!)/! А заглавието ме разби на парчета /в най-хубавия смисъл/!
  • Тежки клетви произнасяш, мила.Никога не бива да се кълнем и в нищо, защото нищо не е наше. Всичко е Божие и ние целите.Един косъм от косата си не можем да направим. Всичко е дар. Така говори Бог в Словото си.
    Бъди благословена!
  • Благодаря ви, Младен Мисана и Лейди Фокс!
  • Рефлексивно клетвено! Но точно такива текстове ми импонират.
    Това е своеобразно вричане - много красиво изречено.
    Докосна ме, Електра! Поздравление!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...