kalin_n (Калин Найденов)
121 528
12.06.2006 г., 8:35 ч.

Паешка история 

  Поезия » Философска
1008 1 4

ПАЕШКА ИСТОРИЯ

Лежа с очи, забити във тавана

и по-конкретно – в ъгъла над мен.

Там паяк някакъв дебел застанал

и даже паяжина си изплел!

“Какво нахалство!” – викам му отдолу,

а той не спира – все плете плете...

“Ще ме разсърдиш!” - казвам аз отново,

но паяжината расте, расте...

“Не, така не може – ще го смачкам!” –

говоря си на глас и се изправям.

“Той да си плете, пък аз да бачкам!?” –

натискам го със пръст, но изкрещявам.

А паякът се хили срещу мене

и с глас човешки проговорва:

“Ще си загинеш ти без време,

щом мястото ми ще оспорваш!

Ти знаеш ли, че думичка да кажа

там – горе, дето имам свои хора

веднага кат’ муха ще те размажат!?

Накратко – трай, че да не видиш зора!”

Гледам втрещен как ми се надува –

каква я мислих, а каква излезе –

аз над него щях да тържествувам,

а той сега отгоре ми се плези.

Отпускам се отново на леглото,

затварям си очите и ги стискам ...

Това сега за мен е най-доброто –

поне не виждам оня как се киска...

м.06.1985г.

Свищов

© Калин Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??