Паешка история
ПАЕШКА ИСТОРИЯ
Лежа с очи, забити във тавана
и по-конкретно – в ъгъла над мен.
Там паяк някакъв дебел застанал
и даже паяжина си изплел!
“Какво нахалство!” – викам му отдолу,
а той не спира – все плете плете...
“Ще ме разсърдиш!” - казвам аз отново,
но паяжината расте, расте...
“Не, така не може – ще го смачкам!” –
говоря си на глас и се изправям.
“Той да си плете, пък аз да бачкам!?” –
натискам го със пръст, но изкрещявам.
А паякът се хили срещу мене
и с глас човешки проговорва:
“Ще си загинеш ти без време,
щом мястото ми ще оспорваш!
Ти знаеш ли, че думичка да кажа
там – горе, дето имам свои хора
веднага кат’ муха ще те размажат!?
Накратко – трай, че да не видиш зора!”
Гледам втрещен как ми се надува –
каква я мислих, а каква излезе –
аз над него щях да тържествувам,
а той сега отгоре ми се плези.
Отпускам се отново на леглото,
затварям си очите и ги стискам ...
Това сега за мен е най-доброто –
поне не виждам оня как се киска...
м.06.1985г.
Свищов
© Калин Найденов All rights reserved.
Има и песен по него, публикувана е някъде тук.
