6.11.2006 г., 13:45

паж

1.1K 0 1

Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови.
Отброяваха в мигове
биенето на моето сърце
искаха то да спре.
О покажи ми пътя,
покажи ми пътя
до следващия светофар
някъде там
се крие куфар със
ново изсушено от
мъки сърце.
Там на следващият светофар
има едно малко хлапе
насилено от жалки
гнусни червей,
едно малко хлапе
в изподраните си
ръце държеше моето
сърце.
Намерих го,
но намерих и отпечатъкът
на човешката всеотдайност
прогорен върху стъкленото
му личице,
синина под окото,
разкъсаната устна
продраната поличка
и скъсаният зелен
чорапогащник.
Хайде хлапе,
ти знаеш,
хайде,опази ме
от чакащите ме
долу касапи
подари ми твоето
крехко сърце
което държиш в
малките си ръце.
избави се.
пусни го и ме спаси.
ти ще ми бъдеш паж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...