Nov 6, 2006, 1:45 PM

паж

  Poetry
1.1K 0 1

Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови.
Отброяваха в мигове
биенето на моето сърце
искаха то да спре.
О покажи ми пътя,
покажи ми пътя
до следващия светофар
някъде там
се крие куфар със
ново изсушено от
мъки сърце.
Там на следващият светофар
има едно малко хлапе
насилено от жалки
гнусни червей,
едно малко хлапе
в изподраните си
ръце държеше моето
сърце.
Намерих го,
но намерих и отпечатъкът
на човешката всеотдайност
прогорен върху стъкленото
му личице,
синина под окото,
разкъсаната устна
продраната поличка
и скъсаният зелен
чорапогащник.
Хайде хлапе,
ти знаеш,
хайде,опази ме
от чакащите ме
долу касапи
подари ми твоето
крехко сърце
което държиш в
малките си ръце.
избави се.
пусни го и ме спаси.
ти ще ми бъдеш паж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...