Nov 6, 2006, 1:45 PM

паж

  Poetry
1.1K 0 1

Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови.
Отброяваха в мигове
биенето на моето сърце
искаха то да спре.
О покажи ми пътя,
покажи ми пътя
до следващия светофар
някъде там
се крие куфар със
ново изсушено от
мъки сърце.
Там на следващият светофар
има едно малко хлапе
насилено от жалки
гнусни червей,
едно малко хлапе
в изподраните си
ръце държеше моето
сърце.
Намерих го,
но намерих и отпечатъкът
на човешката всеотдайност
прогорен върху стъкленото
му личице,
синина под окото,
разкъсаната устна
продраната поличка
и скъсаният зелен
чорапогащник.
Хайде хлапе,
ти знаеш,
хайде,опази ме
от чакащите ме
долу касапи
подари ми твоето
крехко сърце
което държиш в
малките си ръце.
избави се.
пусни го и ме спаси.
ти ще ми бъдеш паж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...