6 нояб. 2006 г., 13:45

паж

1.1K 0 1

Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови.
Отброяваха в мигове
биенето на моето сърце
искаха то да спре.
О покажи ми пътя,
покажи ми пътя
до следващия светофар
някъде там
се крие куфар със
ново изсушено от
мъки сърце.
Там на следващият светофар
има едно малко хлапе
насилено от жалки
гнусни червей,
едно малко хлапе
в изподраните си
ръце държеше моето
сърце.
Намерих го,
но намерих и отпечатъкът
на човешката всеотдайност
прогорен върху стъкленото
му личице,
синина под окото,
разкъсаната устна
продраната поличка
и скъсаният зелен
чорапогащник.
Хайде хлапе,
ти знаеш,
хайде,опази ме
от чакащите ме
долу касапи
подари ми твоето
крехко сърце
което държиш в
малките си ръце.
избави се.
пусни го и ме спаси.
ти ще ми бъдеш паж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...