6 нояб. 2006 г., 13:45

паж

1.1K 0 1

Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови.
Отброяваха в мигове
биенето на моето сърце
искаха то да спре.
О покажи ми пътя,
покажи ми пътя
до следващия светофар
някъде там
се крие куфар със
ново изсушено от
мъки сърце.
Там на следващият светофар
има едно малко хлапе
насилено от жалки
гнусни червей,
едно малко хлапе
в изподраните си
ръце държеше моето
сърце.
Намерих го,
но намерих и отпечатъкът
на човешката всеотдайност
прогорен върху стъкленото
му личице,
синина под окото,
разкъсаната устна
продраната поличка
и скъсаният зелен
чорапогащник.
Хайде хлапе,
ти знаеш,
хайде,опази ме
от чакащите ме
долу касапи
подари ми твоето
крехко сърце
което държиш в
малките си ръце.
избави се.
пусни го и ме спаси.
ти ще ми бъдеш паж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...