16.01.2010 г., 14:30

Пак да те открия

1K 0 8

 

Дали ще мога пак да те открия
на онзи бряг с напукани смокини,
където устните ти бяха жар
и пламък грееше в очите сини?

Където звънкият ти весел смях
издигаше вълни в морето
и стреснат гларус със замах
отлиташе далеч в небето.

Където с вятъра игрив се борех
да стигна първи твоята коса.
Задъхан и ревнив със него спорех,
че няма по-красива на света.

 

***


Седиш студена и с угаснал огън.
Опитвам със любов да те завия
и пита стоплен от надежда спомен - 
дали ще мога пак да те открия?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен е
  • Прекрасен стих!Дано успееш да я стотплиш с любовта си!
  • Ивон, Галина, Илко, Иво, Силвия, Водолея, Жулиета, Мариан и Белла,
    благодаря ви за споделеното усещане и добрите думи.

    Белла, намереното също трудно се запазва. Но, трудностите не ме плашат...
  • страхотен стх,поздрав за което
  • Хареса ми! Усеща се дълбоко и искрено чувство! Глътка нежност в ежедневието! Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...