Пак да те открия
Дали ще мога пак да те открия
на онзи бряг с напукани смокини,
където устните ти бяха жар
и пламък грееше в очите сини?
Където звънкият ти весел смях
издигаше вълни в морето
и стреснат гларус със замах
отлиташе далеч в небето.
Където с вятъра игрив се борех
да стигна първи твоята коса.
Задъхан и ревнив със него спорех,
че няма по-красива на света.
***
Седиш студена и с угаснал огън.
Опитвам със любов да те завия
и пита стоплен от надежда спомен -
дали ще мога пак да те открия?
© Ники All rights reserved.
