Пак е на дъжд,
отблъскващо тъжно
през неузрелите череши
с кисело настроение.
Навъсен поглед отместен
от неудобство…
срам ме е да мисля,
че е пролет.
Увяхвам в нечии планове,
регистрирали слънце
с вид на усмивка.
Наследих дъжда,
завещавам го
до поискване.
© Misteria Vechna Всички права запазени