Пак нощ е
Пак нощ е, тук си, нали?
Като птица под стряхата скрита
и ме чакаш с жадни очи,
като спомен от любов недопита!
А споменът, знам, ще горчи,
ще горчи и в душата,
нощта все ще мълчи,
сладко ще дреме луната,
вятър буен ще вее,
капки ще чукат в стъклата,
дъждът тихо ще пее,
утеха ще търси сълзата!
Ще помечтая за миг,
към теб ще протегна ръката -
като прободена с щик
ще изстене с тъга тишината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
