Пак, отново, ТУК
Всяка нощ стрелката потреперва
Събужда спомена във точен час
Като че и тя отказва да отмерва
Времето заспивало за нас
Във точната секунда и минута
Замръзват всичките стрелки
Отявлено, безсрамно, крилато
В мен нахлуват страсти и мечти
Илюзия не храня да те притежавам
Дори страхувам се от теб
Но тялото ти в мойто обожавам
И в лудост страстна, и в копнеж
Дошъл си, за да грабиш с пълни шепи
Обладаваш щедро и без жал
А грубостта ти като топъл мед е
Разливащ се най-сладостно в кръвта
И сякаш всичко във мига не ти достига
И бориш се със трезвия си ум
Опитваш даже да се изолираш
Но подемаш в още по-безумен щурм
Накрая дишаш изкипяло
И мъчиш ритъма да потушиш
А искаш всичко да е изяснено
И контрол над мен да упражниш
Но падаш най-нелепо и случайно
Безсилен себе си да спреш
Отново завладява те желание
Пораждаш в мен водовъртеж
Със сили изцедени до безкрайност
С отмаляло тръпнещи нозе
Опитваш се дори замаяно
В дрехите си да се озовеш
В главата ти бушуват упреци
И знаеш, че настъпи ли часът
Ще преминеш булеварди, улици
И ще се върнеш пак, отново, ТУК!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
