Пак се връщам, небе
Пак се връщам при тебе, небе.
Властен зов пак ме вика да литна.
Ни човек, нито дълг ще ме спре -
аз останах си птицата-скитник.
Уморих се да тичам, небе,
да се лутам сред битки изгубени.
Май е време сърцето да спре
да очаква и моли за чудото.
Как да стигна до тебе, небе?
Безпощадният бяг на земята
ме остави без дъх и криле
да летя. Но ще дойда и с вятъра.
Ще ме срещнеш с лазура си, знам.
И постеля от облаци алени
ще ми спретнеш, а залезът сам
ще ми праща звездички запалени.
Отвори се за мене, небе!
Имам нужда от твоите истини -
ако вик или жажда умре,
ще възкръсне ли в мисъл пречистена!?
С топлина прегърни ме, небе,
прогони от душата ми зимата.
След години безброй в ледове,
пак се връщам при теб. Приеми ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
