Самодива (Вики)
535 5962
20 февр. 2016 г., 18:09

Пак се връщам, небе 

  Поэзия
627 0 10

Пак се връщам при тебе, небе.
Властен зов пак ме вика да литна.
Ни човек, нито дълг ще ме спре -
аз останах си птицата-скитник.

Уморих се да тичам, небе,
да се лутам сред битки изгубени.
Май е време сърцето да спре
да очаква и моли за чудото.

Как да стигна до тебе, небе?
Безпощадният бяг на земята
ме остави без дъх и криле
да летя. Но ще дойда и с вятъра.

Ще ме срещнеш с лазура си, знам.
И постеля от облаци алени
ще ми спретнеш, а залезът сам
ще ми праща звездички запалени.

Отвори се за мене, небе!
Имам нужда от твоите истини -
ако вик или жажда умре,
ще възкръсне ли в мисъл пречистена!?

С топлина прегърни ме, небе,
прогони от душата ми зимата.
След години безброй в ледове,
пак се връщам при теб. Приеми ме.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??