28.06.2019 г., 20:12

Пак сме си същите

2.5K 6 8

Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...

Всички научихме тежки уроци.
Скъпо платихме за своите грешки.
Кой от наивност. Кой от неопитност.
Кой от любов. Кой от глупост човешка.

Днес посребрени назад се обръщаме.
Светлата младост с нас се сбогува...
Уж помъдрели, но пак сме си същите...
Към невъзможното вечно пътуваме...

Пак към звездите ръце ще протягаме.
Допирът с поглед не ни е достатъчен...
Даже със бръчки, дори остаряващи,
търсим с душите си някого, някъде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...