Jun 28, 2019, 8:12 PM

Пак сме си същите

  Poetry » Other
2.5K 6 8

Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...

Всички научихме тежки уроци.
Скъпо платихме за своите грешки.
Кой от наивност. Кой от неопитност.
Кой от любов. Кой от глупост човешка.

Днес посребрени назад се обръщаме.
Светлата младост с нас се сбогува...
Уж помъдрели, но пак сме си същите...
Към невъзможното вечно пътуваме...

Пак към звездите ръце ще протягаме.
Допирът с поглед не ни е достатъчен...
Даже със бръчки, дори остаряващи,
търсим с душите си някого, някъде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...