Пак сме си същите
Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...
Всички научихме тежки уроци.
Скъпо платихме за своите грешки.
Кой от наивност. Кой от неопитност.
Кой от любов. Кой от глупост човешка.
Днес посребрени назад се обръщаме.
Светлата младост с нас се сбогува...
Уж помъдрели, но пак сме си същите...
Към невъзможното вечно пътуваме...
Пак към звездите ръце ще протягаме.
Допирът с поглед не ни е достатъчен...
Даже със бръчки, дори остаряващи,
търсим с душите си някого, някъде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены
