Пак съм тук
Пак стоя пред къщата позната.
Пролет е. Красива е нощта!
Като просяк чакам пред вратата:
тук остана нявга любовта!
Много пъти двама с теб стояхме
под сянката на старата асма
и целувките си не брояхме
дълтго хванати ръка в ръка.
Помня улицата и липите,
калдъръма, малката чешма.
Колко бързо отлетяха дните! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация