Пак съм тук

Пак стоя пред къщата позната.

Пролет е. Красива е нощта!

Като просяк чакам пред вратата:

тук остана нявга любовта!

Много пъти двама с теб стояхме

под сянката на старата асма

и целувките си не брояхме

дълтго хванати ръка в ръка.

Помня улицата и липите,

калдъръма, малката чешма.

Колко бързо отлетяха дните!

С тях и младостта ни отлетя.

Пак съм тук след толкова години,

ала вече огън не гори

там, в сърцето. Времето отмина.

Вместо огън пепелта стои.

Чакам пред вратата и не зная

кой ще я отвори. Може би

няма аз дори да те позная!

Доста времеето ни првомени!

Много, мноого искам пак да видя

веселите, дяволски очи.

След това ли? Просто ще си ида

за да скрия своите сълзи!

И мъжете плачат, ала крият

слабостта на своите сърца.

Тъжно е когато тайно трият

сълзите във ранената душа!

01.03.2019 г.