Kotentseto
61 195
4.09.2008 г., 19:05 ч.

Пак ТИ 

  Поезия » Любовна
760 0 4
Затворих страниците на душата си
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.

И както ровех си из раните,
из дебри боклучави и прашасали,
открих лице едно почти забравено -
с коси провиснали, с страни брадясали.

И ми донесе капка радост,
лъжичка малка със страдание,
три щипки омайваща сладост
и пролетно дивно ухание.

Та както бяха повяхнали
коси, очи и жежки устни,
отрониха слова прошепнати...
Пак си ти, нали?

Пак ТИ!


2008

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??